мухаше

Речник на българския език

1. мухаше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

мухаше е производна форма на мухам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. мухаше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

мухаше е производна форма на мухам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).