мухахте

Речник на българския език

1. мухахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

мухахте е производна форма на мухам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. мухахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

мухахте е производна форма на мухам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).