мухало

Речник на българския език

1. мухало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

мухало е производна форма на мухам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. мухало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

мухало е производна форма на мухам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. мухало — мин. деят. св. прич. ср. р.

мухало е производна форма на мухам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. мухало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

мухало е производна форма на мухам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).