мутираха

Речник на българския език

1. мутираха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

мутираха е производна форма на мутирам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. мутираха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

мутираха е производна форма на мутирам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).