мутирах

Речник на българския език

1. мутирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

мутирах е производна форма на мутирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. мутирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

мутирах е производна форма на мутирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).