мутирали

Речник на българския език

1. мутирали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

мутирали е производна форма на мутирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. мутирали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

мутирали е производна форма на мутирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. мутирали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

мутирали е производна форма на мутирам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. мутирали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

мутирали е производна форма на мутирам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).