мутирала е

Речник на българския език

1. мутирала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

мутирала е е производна форма на мутирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. мутирала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

мутирала е е производна форма на мутирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. мутирала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

мутирала е е производна форма на мутирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).