мутирал

Речник на българския език

1. мутирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мутирал е производна форма на мутирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. мутирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мутирал е производна форма на мутирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. мутирал — мин. деят. св. прич. м. р.

мутирал е производна форма на мутирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. мутирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

мутирал е производна форма на мутирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).