мутира

Речник на българския език

1. мутира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

мутира е производна форма на мутирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. мутира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

мутира е производна форма на мутирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. мутира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

мутира е производна форма на мутирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).