мусила

Речник на българския език

1. мусила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

мусила е производна форма на муся се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. мусила — мин. деят. св. прич. ж. р.

мусила е производна форма на муся се (мин. деят. св. прич. ж. р.).