мусело

Речник на българския език

1. мусело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

мусело е производна форма на муся се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. мусело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

мусело е производна форма на муся се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).