мръщил си

Речник на българския език

1. мръщил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

мръщил си е производна форма на мръщя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. мръщил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

мръщил си е производна форма на мръщя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).