мръщил

Речник на българския език

1. мръщил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мръщил е производна форма на мръщя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. мръщил — мин. деят. св. прич. м. р.

мръщил е производна форма на мръщя (мин. деят. св. прич. м. р.).