мрънкотил съм

Речник на българския език

1. мрънкотил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

мрънкотил съм е производна форма на мрънкотя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. мрънкотил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

мрънкотил съм е производна форма на мрънкотя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).