мрънкотил

Речник на българския език

1. мрънкотил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мрънкотил е производна форма на мрънкотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. мрънкотил — мин. деят. св. прич. м. р.

мрънкотил е производна форма на мрънкотя (мин. деят. св. прич. м. р.).