мрънкотел

Речник на българския език

1. мрънкотел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мрънкотел е производна форма на мрънкотя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. мрънкотел — мин. деят. несв. прич. м. р.

мрънкотел е производна форма на мрънкотя (мин. деят. несв. прич. м. р.).