мрачил

Речник на българския език

1. мрачил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мрачил е производна форма на мрача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. мрачил — мин. деят. св. прич. м. р.

мрачил е производна форма на мрача (мин. деят. св. прич. м. р.).