мошеничествал

Речник на българския език

1. мошеничествал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мошеничествал е производна форма на мошеничествам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. мошеничествал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мошеничествал е производна форма на мошеничествам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. мошеничествал — мин. деят. св. прич. м. р.

мошеничествал е производна форма на мошеничествам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. мошеничествал — мин. деят. несв. прич. м. р.

мошеничествал е производна форма на мошеничествам (мин. деят. несв. прич. м. р.).