моторизирало

Речник на българския език

1. моторизирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

моторизирало е производна форма на моторизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. моторизирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

моторизирало е производна форма на моторизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. моторизирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

моторизирало е производна форма на моторизирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. моторизирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

моторизирало е производна форма на моторизирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).