моткахте

Речник на българския език

1. моткахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

моткахте е производна форма на моткам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. моткахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

моткахте е производна форма на моткам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).