мотивираше

Речник на българския език

1. мотивираше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

мотивираше е производна форма на мотивирам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. мотивираше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

мотивираше е производна форма на мотивирам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).