мотивирало

Речник на българския език

1. мотивирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

мотивирало е производна форма на мотивирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. мотивирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

мотивирало е производна форма на мотивирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. мотивирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

мотивирало е производна форма на мотивирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. мотивирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

мотивирало е производна форма на мотивирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).