мотала

Речник на българския език

1. мотала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

мотала е производна форма на мотам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. мотала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

мотала е производна форма на мотам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. мотала — мин. деят. св. прич. ж. р.

мотала е производна форма на мотам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. мотала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

мотала е производна форма на мотам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

5. мотала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

мотала е производна форма на мотая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

6. мотала — мин. деят. св. прич. ж. р.

мотала е производна форма на мотая (мин. деят. св. прич. ж. р.).