морила

Речник на българския език

1. морила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

морила е производна форма на моря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. морила — мин. деят. св. прич. ж. р.

морила е производна форма на моря (мин. деят. св. прич. ж. р.).