монтирало

Речник на българския език

1. монтирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

монтирало е производна форма на монтирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. монтирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

монтирало е производна форма на монтирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. монтирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

монтирало е производна форма на монтирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. монтирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

монтирало е производна форма на монтирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).