монополизирал

Речник на българския език

1. монополизирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

монополизирал е производна форма на монополизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. монополизирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

монополизирал е производна форма на монополизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. монополизирал — мин. деят. св. прич. м. р.

монополизирал е производна форма на монополизирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. монополизирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

монополизирал е производна форма на монополизирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).