момяло

Речник на българския език

1. момяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

момяло е производна форма на момея се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. момяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

момяло е производна форма на момея се (мин. деят. св. прич. ср. р.).