момял

Речник на българския език

1. момял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

момял е производна форма на момея се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. момял — мин. деят. св. прич. м. р.

момял е производна форма на момея се (мин. деят. св. прич. м. р.).