момя

Речник на българския език

1. момя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

момя е производна форма на момея се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. момя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

момя е производна форма на момея се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).