момувало

Речник на българския език

1. момувало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

момувало е производна форма на момувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. момувало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

момувало е производна форма на момувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. момувало — мин. деят. св. прич. ср. р.

момувало е производна форма на момувам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. момувало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

момувало е производна форма на момувам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).