момели

Речник на българския език

1. момели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

момели е производна форма на момея се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. момели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

момели е производна форма на момея се (мин. деят. св. прич. мн. ч.).