момеело

Речник на българския език

1. момеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

момеело е производна форма на момея се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. момеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

момеело е производна форма на момея се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).