момеел

Речник на българския език

1. момеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

момеел е производна форма на момея се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. момеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

момеел е производна форма на момея се (мин. деят. несв. прич. м. р.).