молила

Речник на българския език

1. молила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

молила е производна форма на моля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. молила — мин. деят. св. прич. ж. р.

молила е производна форма на моля (мин. деят. св. прич. ж. р.).