молил

Речник на българския език

1. молил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

молил е производна форма на моля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. молил — мин. деят. св. прич. м. р.

молил е производна форма на моля (мин. деят. св. прич. м. р.).