мокряла

Речник на българския език

1. мокряла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

мокряла е производна форма на мокрея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. мокряла — мин. деят. св. прич. ж. р.

мокряла е производна форма на мокрея (мин. деят. св. прич. ж. р.).