мокрил

Речник на българския език

1. мокрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мокрил е производна форма на мокря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. мокрил — мин. деят. св. прич. м. р.

мокрил е производна форма на мокря (мин. деят. св. прич. м. р.).