мокрело

Речник на българския език

1. мокрело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

мокрело е производна форма на мокря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. мокрело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

мокрело е производна форма на мокря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).