мокрел

Речник на българския език

1. мокрел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мокрел е производна форма на мокря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. мокрел — мин. деят. несв. прич. м. р.

мокрел е производна форма на мокря (мин. деят. несв. прич. м. р.).