множил си

Речник на българския език

1. множил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

множил си е производна форма на множа (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. множил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

множил си е производна форма на множа (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).