множило е

Речник на българския език

1. множило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

множило е е производна форма на множа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. множило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

множило е е производна форма на множа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).