множи

Речник на българския език

1. множи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

множи е производна форма на множа (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. множи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

множи е производна форма на множа (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. множи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

множи е производна форма на множа (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. множи — повелително наклонение, ед. ч.

множи е производна форма на множа (повелително наклонение, ед. ч.).