многоглаголствало

Речник на българския език

1. многоглаголствало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

многоглаголствало е производна форма на многоглаголствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. многоглаголствало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

многоглаголствало е производна форма на многоглаголствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. многоглаголствало — мин. деят. св. прич. ср. р.

многоглаголствало е производна форма на многоглаголствам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. многоглаголствало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

многоглаголствало е производна форма на многоглаголствам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).