многоглаголствал

Речник на българския език

1. многоглаголствал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

многоглаголствал е производна форма на многоглаголствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. многоглаголствал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

многоглаголствал е производна форма на многоглаголствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. многоглаголствал — мин. деят. св. прич. м. р.

многоглаголствал е производна форма на многоглаголствам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. многоглаголствал — мин. деят. несв. прич. м. р.

многоглаголствал е производна форма на многоглаголствам (мин. деят. несв. прич. м. р.).