митингувах

Речник на българския език

1. митингувах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

митингувах е производна форма на митингувам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. митингувах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

митингувах е производна форма на митингувам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).