митингувал

Речник на българския език

1. митингувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

митингувал е производна форма на митингувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. митингувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

митингувал е производна форма на митингувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. митингувал — мин. деят. св. прич. м. р.

митингувал е производна форма на митингувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. митингувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

митингувал е производна форма на митингувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).