мистифицирал

Речник на българския език

1. мистифицирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мистифицирал е производна форма на мистифицирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. мистифицирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мистифицирал е производна форма на мистифицирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. мистифицирал — мин. деят. св. прич. м. р.

мистифицирал е производна форма на мистифицирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. мистифицирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

мистифицирал е производна форма на мистифицирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).