мислил

Речник на българския език

1. мислил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мислил е производна форма на мисля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. мислил — мин. деят. св. прич. м. р.

мислил е производна форма на мисля (мин. деят. св. прич. м. р.).