миряха

Речник на българския език

1. миряха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

миряха е производна форма на миря се (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. миряха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

миряха е производна форма на миря се (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).