миротворяло

Речник на българския език

1. миротворяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

миротворяло е производна форма на миротворя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. миротворяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

миротворяло е производна форма на миротворя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).